Благодарим на Български фонд за жените за подкрепата и предоставената възможност да работим по тази изключително важна за обществото тема. Благодарим на всеотдайните ни партньори – Фондация „Х и Д Перспективи“ и Асоциация „Деметра“, които с готовност и желание изпълниха пилотирането на индикаторите и допринесоха за качеството и достоверността на изследването. Но преди всичко, дълбоко оценяваме смелостта на жертвите на насилие, които косвено споделиха историите си с нас, благодарение на което успяхме да реализираме настоящото изследване. Надяваме се, че то ще бъде полезно и ще допринесе за намаляването не само на домашното насилие, но и на насилието, основано на пола като цяло.
ДН – Домашно насилие; ЕС – Европейски съюз; ЕК – Европейска комисия; КЗЛД – Комисия по защита на личните данни; ИИ – Изкуствен интелект; ИКТ – Информационни и комуникационни технологии; КТИДН – Кибер и технологични измерения на домашното насилие; КТН – Кибер и технологично насилие; НК – Наказателен кодекс; НПО – Неправителствена организация; CSAEM – Child Sexual Abuse or Exploitation Materials; EIGE – European Institute for Gender Equality; GREVIO – Group of Experts of Action against Violence against Women and Domestic Violence IoT – Internet of Things
Голяма част от живота на социално и граждански активните хора преминава онлайн. Социалните медии са каналът, по който достъпваме информационния поток и по който поддържаме връзка с близки и приятели. Смартфоните са продължения на ръката и личността ни, телевизорите са умни и интерактивни, а домовете ни се обитават от „мислещи“ хладилници, прахосмукачки, отоплителни системи, гласови асистенти, таблети, аларми и т.н.
Но, за съжаление, тези нововъведения са и опасности за много от нас. И ако изследванията и медиите вече са поели по своя път по установяване и даване на гласност на този така остър и вече набиращ сила проблем, то политическата реакция на национално и местно ниво изостава значително. Причина за това изоставане е липсата на аргументи и доказателства за сериозността, размерите и проявленията на кибер и технологичното измерение на полово-базираното и домашното насилие в България. На този фон политиките и нормативната уредба не отразяват реалността и превръщат тези форми на насилие в невидим проблем. В опит да дадем гласност на този проблем, ние от екипа на Института за контраинтуитивни идеи събрахме първите в България данни за кибер и технологичното измерение на домашното насилие (КТИДН). Инициативата беше част от проекта „Невидими данни“, в който разработихме първите приспособени към българския контекст индикатори за идентификация и разбиране на КТИДН, насочени към практиците от първата линия на борбата с домашното насилие в България. В хода на изследването открихме, че КТИДН съществува, жертвите го преживяват и осъзнават, а доставчиците на кризисни услуги го възприемат като основна част от спектъра на насилието.
Ето защо създадохме този (непълен) Наръчник по кибер и технологично насилие и как да говорим за него. В него споделяме знанието си по проблема и неговите измерения в България и предлагаме методи и инструменти, с които той да бъде идентифициран, разпознат, назован и публично оповестен. Този Наръчник е за всички организации, които работят на първа линия срещу домашното насилие, за всички институции, които нямат задължението, но могат да открият пространството и законовата пролука, с която да му противодействат, за всички комуникационни експерти, които искат да допринесат към подобряване на публичния разговор за насилието над жени и за полово-базираното насилие, за всички хора, които не знаят какво да кажат и как да реагират по повод на своята позната, близка, или приятелка, чийто партньор чете чатовете ѝ, снима я без изричното ѝ съгласие или желание, ревнува я дотолкова, че, изисква видеообаждания и инсталира видеонаблюдение в дома ѝ. Този Наръчник е за всички, които могат и искат да се противопоставят на насилието над жени и на домашното насилие. Дори и само като говорят за него.
Преди да можем да разбираме новите форми на насилие в дълбочина и да им противодействаме, трябва да ги назовем и опишем по разбираем начин. Важно е обаче да се изгради социално приложимо определение на кибер и технологичното насилие (КТН), защото това е първата стъпка към осъзнаването, че то се случва и нанася сериозни щети на жертвите, на техните общности и на цялото общество. За целта до момента е изминат път основно в две направления: нормативно и научно. Първото се съсредоточава върху индивидуално-психологическите и социално-политическите аспекти на КТН и се опитва да разбере същността му през тенденциите на неговото развитие и връзката му с културните и институционални системи. Второто борави със законови дефиниции и цели закодирането на КТН в регулативни рамки така, че то да може да бъде третирано като престъпление, а извършителите преследвани.
Кибернасилието е насилие, което се случва онлайн и използва или засяга дигитални средства на комуникация. Технологичното насилие използва нови и традиционни технологии като инструмент за подчинение и/или нарушаване на свободата и правата на жертвата.
Кибер и технологичното насилие не е по дефиниция обвързано с пола и динамиките на половото неравенство. Но е такова на практика. Жените и децата са значително по-уязвими както в материалния свят, така и в дигиталния. Всъщност данните показват, че ако си жена или момиче в ЕС е по-вероятно да си изпитвала кибертормоз, отколкото да не си. В почти половината от случаите става въпрос за кибернасилие с женомразки или сексуален характер. В същото развитието на [1] и тяхното комерсиализиране и повишена достъпност разкриват тенденция по „естествена насока“ на злоупотребата с инструментите на изкуствения интелект (ИИ) в посока към незачитането на телесната автономност на жените и момичетата и съответно погазването на техните човешки права и достойнство.
В края на 2025 година се разиграва илюстративен случай, от който светът видя от първа ръка мащабите и скоростта на изкуственият интелект (ИИ) да се превърне в инструмент за кибернасилие над жени и деца. Потребителите на X (по-известен с предишното си име twitter) получават достъп до Grok – вътрешноплатформен чатбот с ИИ. Инструментът е използван за генериране и разпространение на милиони нежелани, неодобрени, вулгарни и сексуализирани фалшиви изображения. В първите 9 дни на съществуването си Grok генерира 4.4 милиона изображения, от които поне 41% са сексуализирани образи на жени. Значителна част от обектите на това онлайн насилие са публични личности, знаменитости, политически фигури – разпознаваеми реални жени по бельо, в сексуални или насилствени ситуации.
В отговор Службата за комуникации (Ofcom) на Великобритания започва разследване, Европейската комисия – проверка по Закона за цифровите услуги (DSA), Франция, Индия, Малайзия и Индонезия – разследвания или временно ограничаване на достъпа до бота. Като резултат, на Grok е забранено произвеждането на изображения с голота в държави, в които разпространението на снимки и изображения на голи хора са забранени сами по себе си. Чатботът обаче все още е активен, а реални ограничения върху най-богатия в този момент човек на планетата (собственикът на Х – Илон Мъск) не са ефективно наложени.
Да, всеки би могъл да е жертва на КТН. Но кибер и технологичното насилие срещу жени и момичета е предизвикано от пола им и от социални структури, които налагат стереотипни роли и поддържат система на неравенство. Така, насилието придобива съвсем нови мащаби, когато се развива в дигиталното пространство или чрез технологични средства. КТН, основано на пола, е проявление на полово-базираното насилие. То създава поле за нови практики на насилие над жени, улеснява го и затруднява преследването му.
КТН въплъщава властовите динамики, системните неравенства, желанието за упражняване на контрол и битуващите стереотипи за ролята на жената в семейството и обществото, които характеризират ДН и насилието, основано на пола като цяло. КТН е проявление на същия сериозен и често скрит социален проблем, които често причинява сериозни и трудно обратими психически, физически и емоционални травми с дългосрочни последици за личния и професионалния живот на жертвата.
Общи черти между насилието над жени в материалния и в дигиталния свят:
Ключови разлики между насилието в дигиталния и материалния свят:
Кибернасилието въвежда елемент на публичност на насилието или последиците от него, които при тормоз и принуда в материалния свят обикновено остават скрити. Така, жертвата се превръща в обект на многолик насилник – не само на този, когото познава и споделя нейна лична информация онлайн (например), но и на всички останали, които консумират продуктите на насилието. Така не само насилникът се умножава, но и насилието. То е там, където всички биха могли да го видят, постоянно, почти неотменно.
[1] Голям езиков модел е усъвършенстван тип изкуствен интелект, обучен върху огромни количества текстови данни. Той разбира, генерира и обработва човешки език, изпълнявайки задачи като превод, резюмиране и творческо писане.
Няма общоприето нормативно определение за кибер и технологичното измерение на насилието. Много международни, регионални, и национални организации формулират и възприемат различни дефиниции. Съветът за равните възможности между мъжете и жените към Европейската Комисия (Advisory Committee on Еqual Оpportunities for Women and Men), предоставя дефиниция, възприета и от Европейския институт за полово равенство (EIGE), която гласи следното:
„Кибернасилието над жени е акт на полово-базирано насилие, извършено директно или индиректно чрез технологични информационни и комуникационни средства, което води до, или е вероятно да доведе до, физическа, сексуална, психологическа или икономическа вреда или страдание на жени и момичето, включително заплахите за такива актове, независимо дали се случват в публичния или личния живот, или ги възпрепятства в достъпа им до техните фундаментални права и свободи. Кибернасилието срещу жени включва, но не е ограничено до, нарушение на лично пространство, преследване, тормоз, основана на пола реч на омразата, споделяне на лично съдържание без разрешение, сексуално насилие с използване на образа или изображение, хакване, кражба на идентичност и пряко насилие. Кибернасилието е част от континуума на насилието срещу жени: то не съществува във вакуум: а по-скоро произтича от и поддържа множество форми на офлайн насилието“.
В допълнение, Обща препоръка № 1 на GREVIO (орган от независими експерти, който наблюдава изпълнението на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие) определя дигиталното/цифровото насилие над жени като отделно, но не и самостоятелно измерение на насилието. Така например, киберследенето (cyber stalking) не е изолирано явление, а е форма на преследване, която се осъществява в цифровото пространство или чрез технологични средства. Според GREVIO, дигиталното измерение на насилието срещу жени е съвкупност от множество действия, развиващи се онлайн или посредством технологии, които формират един континуум на насилието, на което жените и момичетата са подложени заради своя пол (gender), включително и в домашна среда.
Дигиталното насилие е реално съществуващо и еднакво вредно проявление на насилието, основано на пола и насилието срещу жени и момичета.
Съгласно дефиницията на GREVIO, дигиталното измерение на насилието включва два основни компонента: онлайн аспекти и вредни, улеснени от технологиите поведения.
Онлайн аспектите са всички действия и споделяне на данни в интернет, включително чрез интернет посредници (доставчици на интернет услуги, търсачки и социални медии) както в общодостъпната мрежа (surface web), така и в тъмната мрежа (dark web). Този аспект се отнася директно към кибернасилието.
Вредните, улеснени от технологиите поведения са действия, които използват за инструмент технологии и комуникационен хардуер (смартфони, проследяващи устройства, камери и друго записващо оборудване, GPS проследяващи устройства, смарт часовници, фитнес тракери и смарт домашни устройства) и софтуер (шпионски софтуер и други мобилни приложения) срещу жени и момичета. Този аспект се отнася директно към технологичното измерение на насилието.
В Доклад за онлайн насилието срещу жени от 2024 г. на Европейско женско лоби разграничава между:
Най-значимият нормативен акт, който задава регулативната рамка около КТН като значим компонент от насилието над жени и момичета и домашното насилие, е Директива (ЕС) 2024/1385 на Европейския парламент и на Съвета на Европа от 14 май 2024 година относно борбата с насилието над жени и домашното насилие (Директивата). Към смятаните вече за традиционни престъпни проявления на полово-базираното насилие (като убийството на жени, изнасилването, сексуалният тормоз, сексуалното насилие, следенето, ранният брак, насилственият аборт, насилствената стерилизация, гениталното осакатяване и принудителния брак) тя причислява и конкретни действия в дигиталното пространство: 1) Споделяне без съгласие на интимни или манипулирани материали; 2) Киберследене; 3) Кибертормоз; 4) Киберфлашинг и 5) Подбуждане към насилие или омраза в киберпространството. Директивата е първият наднационален законов акт, който предлага конкретни дефиниции на престъпления, които от една страна се развиват в онлайн пространството (кибер аспект) и от друга, засягат вече установени социални динамики на полово неравенство (насилие, основано на пола). Важно уточнение в случая е, че Директивата разбира както самите действия като престъпление, така и заплахата за тяхното извършване.
Фигура 1. Видове кибер и технологично насилие Източник: CI
Директивата е с обвързващ характер за страните членки на Европейския съюз. Това означава, че всички членове на ЕС трябва да успеят да транспонират Директивата (тоест, да включат нейните предписания в националното законодателство, според най-подходящата за това форма – с нов специален Закон или чрез изменение на вече съществуващи закони така, че те да отразяват кибер и технологичните аспекти на вече регулирани процеси). Определеният срок, в който Директивата трябва да бъде транспонирана, е 14 юни 2027 година. Към февруари 2026 г. няма публично налична информация за конкретните мерки, които България е предприела, за да транспонира Директивата.
Член 5
Споделяне без съгласие на интимни или манипулирани материали
1. Държавите членки гарантират, че следното умишлено деяние се наказва като престъпление:
а) осигуряване на достъп на обществеността, чрез информационни и комуникационни технологии (ИКТ), на изображения, видеоматериали или подобни материали, изобразяващи явни сексуални дейности или интимните части на дадено лице, без съгласието на това лице, когато има вероятност това деяние да предизвика тежки вреди на това лице;
б) създаване, манипулиране или изменяне и последващо осигуряване на достъп на обществеността, чрез ИКТ, до изображения, видеоматериали или подобни материали, които създават представата, че дадено лице участва в явни сексуални действия, без съгласие на лицето, когато има вероятност това деяние да причини тежки вреди на това лице;
в) отправяне на заплаха за извършване на деянията, посочени в буква а) или б), за да се принуди дадено лице да извърши, да се съгласи с извършването или да се въздържи от извършването на определено действие.
2. Параграф 1, букви а) и б) от настоящия член не засяга задължението за зачитане на правата, свободите и принципите, установени в член 6 от ДЕС, и се прилага, без да се засягат основните принципи, свързани със свободата на изразяване на мнение и свободата на информация и свободата на изкуството и науката, въведени в правото на Съюза или в националното право.
Член 6
Киберследене
Държавите членки гарантират, че се наказва като престъпление умишленото многократно или непрекъснато поставяне на друго лице под наблюдение без неговото съгласие или законно разрешение за такова наблюдение чрез ИКТ с цел преследване или наблюдение на придвижването или дейността на това лице, когато има вероятност това деяние да причини тежки вреди на въпросното лице.
Член 7
Кибертормоз
Държавите членки гарантират, че следното умишлено деяние се наказва като престъпление:
а) многократна или непрекъсната проява на заплашително поведение чрез ИКТ, насочено срещу дадено лице, най-малкото когато това поведение включва заплахи за извършване на престъпления, когато това поведение е вероятно да причини основателен страх на лицето за собствената му безопасност или за сигурността на зависимите лица;
б) проява, заедно с други лица, чрез ИКТ и по такъв начин, че да стане обществено достояние, на заплашително или обидно поведение, насочено срещу дадено лице, когато това поведение е вероятно да причини тежки психически вреди на това лице;
в) нежелано изпращане, чрез ИКТ, на дадено лице на изображение, видеоматериал или друг подобен материал, изобразяващ гениталии, когато това деяние е вероятно да причини тежки психически вреди на това лице;
г) осигуряване на достъп на обществеността, чрез ИКТ, до материали, съдържащи личните данни на дадено лице, без съгласието на това лице, с цел подбуждане на други лица към причиняване на физически или тежки психически вреди на това лице.
Член 8
Подбуждане към насилие или омраза в киберпространството
1. Държавите членки гарантират, че умишленото подбуждане към насилие или омраза, насочено срещу група лица или срещу член на такава група, определена въз основа на пола, посредством публично разпространяване, чрез ИКТ, на материали, съдържащи такова подбуждане, се наказва като престъпление.
2. За целите на параграф 1 държавите членки могат да изберат да налагат наказания само за деяния, които са извършени по начин, който може да наруши обществения ред, или са заплашителни, обидни или оскърбителни.
Член 49
Транспониране
1. Държавите членки въвеждат в действие законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до 14 юни 2027 г. Те незабавно информират Комисията за това.
Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.
2. Държавите членки съобщават на Комисията текста на разпоредбите от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.
В началото на 2025 г., по инициатива на Министъра на правосъдието е създадена работна група за справяне с домашното насилие от над 70 експерти: практици, съдии, следователи, прокурори, представители на академичните среди, неправителствения и правителствения сектор. Сред задачите на групата е изготвянето на цялостен анализ на българската нормативна уредба за съответствието ѝ с Директива (ЕС) 2024/1385 и подготвянето на необходимите нормативни промени.
Към февруари 2026, няма публична информация за резултатите от дейността на работната група. Според доклада за равенството на половете в България за 2025, все още няма специфични национални разпоредби относно кибер насилието. Защита може да се получи чрез гражданска и наказателна процедура в съответствие със закона и вида претърпяно насилие. Българската законова уредба все пак съдържа 6 разпръснати кфрагмента, с които кибер и технологичните форми на насилие към жени могат да бъдат адресирани.
Чл. 32 от Конституцията на Република България урежда личния живот на всички граждани като неприкосновен и на практика забранява заснемането (независимо дали е с цел разпространение, независимо дали е в условията на сексуален акт или голота) на хора без тяхното съгласие. Алинея 2 гласи „Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи“. Този член би следвало да се отнася до всички форми на заснемане на жертви, без тяхно знание, независимо къде и от кого.
чл. 144а, ал. 2 от Наказателния кодекс на България криминализира всички форми на следене, включително следенето извършвано с технологични средства и нежеланата комуникация в дигиталната среда. Текстът гласи, че „Следене по ал. 1 е всяко поведение със заплашителен характер срещу конкретно лице, което може да се изразява в преследване на другото лице, показване на другото лице, че е наблюдавано, навлизане в нежелана комуникация с него чрез всички възможни средства за комуникация“. Тук фразата „всички възможни средства на комуникация“ предполага включване и на комуникация чрез технологични средства.
Чл. 155а от НК се отнася до склоняването към сексуални действия и може да бъде отнесен към поведението, познато като online grooming и обикновено засяга хищническо поведение към непълнолетни или малолетни. Текстът от НК гласи, че „който склонява друго лице към проституция или свежда към блудствени действия или съвкупление, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба от хиляда до три хиляди лева“. Това се съотнася към поведението, описвано в литературата като online grooming.
Чл. 159 от НК криминализира порнографията. В България създаването, споделянето и разпространението на порнография е забранено. В алинея 2 изрично се споменава и „Който разпространява чрез информационна или съобщителна технология или по друг подобен начин порнографски материал“ също подлежи на наказание, което е по-голямо, ако са въвлечени и лица под 18-годишна възраст в произведеното или споделеното съдържание. Макар и често описван като „мъртъв член“ от правозащитници и активисти, макар и насочен по-скоро към съхранението на „публичния морал“, отколкото към закрилата на правата на личността, член 159 всъщност криминализира много от формите на изнудване и насилие с технологични средства и онлайн. Включително, но не ограничено до порното за отмъщение, разпространение на изображения със сексуален характер, разработването на фалшиви изображения със сексуален характер и др.
Чл. 162 (1) от НК на практика криминализира речта на омразата в онлайн пространството (наравно с всички други публични пространства). Текстът гласи: „Който чрез слово, печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин проповядва или подбужда към дискриминация, насилие или омраза, основани на раса, цвят на кожата, произход, народност или етническа принадлежност или сексуална ориентация, се наказва с лишаване от свобода от една до четири години и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, както и с обществено порицание“. Изричното споменаване на възможността за използване на „електронни информационни системи“ е положително развитие. Такова е и добавянето на сексуалната ориентация като признак, въз основа на който дадено лице може да бъде предмет на дискриминация или език на омразата. За съжаление обаче, сред изброените защитени характеристики не фигурира „пол“;
Чл. 5, ал. 4 от Закона за защита от домашното насилие приобщава и дигиталната и технологична комуникация към каналите за осъществяване на контакт между жертва и насилник, които трябва да бъдат прекъснати, когато жертвата поиска и получи закрила от домашно насилие (ДН). Текстът гласи, че сред мерките за защита от ДН е и „забрана на извършителя да осъществява контакт с пострадалото лице под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация при условия и за срок, определени от съда“;
В допълнителните разпоредби на Закона за защита от дискриминация се упоменава, че „тормоз“ и „сексуален тормоз“ могат да бъдат изразени „физически, словесно или по друг начин“. Това би могло да се тълкува като обхващащо и изразяване в кибер пространството, но експлицитно споменаване на информационни и комуникационни технологии и технологични средства отсъства.
Чл. 15 от Проекта на Закон за използването и развитието на изкуствения интелект, внесен за разглеждане и обсъждане през 2025 година на практика забранява разпространението в социалните мрежи на дийпфейкове (deepfakes) без изричното съгласие на човека, чийто образ или глас биват пресъздадени от изкуствен интелект.
През февруари 2026 година медиите разпространяват информация, че в затворени Telegram групи или в платени сайтове за възрастни са разпространени видеа и снимки на жени в интимни ситуации (сексуални и/или съдържащи голота). Жертвите са заснети без да знаят, докато посещават козметичен салон в Бургас и Казанлък и гинекологичен кабинет в София. Сред заснетите жертви има малолетни и непълнолетни момичета. За поне едно от видеата е известно, че е видяно поне 50 000 пъти. Като следствие от случая, гинекологът, собственик на кабинета, в който са заснети част от видеата, е задържан за 22 часа и в следствие – освободен. КЗЛД отказва директна намеса по случая, защото кадрите не позволяват идентификация на конкретни лица на записите.
Въпреки практическото наличие на законови текстове, които предоставят пътеки, с които жертвите на кибер и технологично насилие могат да търсят и защитават правата си, експлицитното въвеждане на кибер и технологичните престъпления, основани на пола, в българското законодателство е крайно наложително. Това не само ще назове и регламентира новите явления, за които цялостно гражданската и юридическата система е преобладаващо неподготвена. Криминализирането на „по-леките“ форми на сексуално насилие може да доведе до достъп до системата към насилници, които извършват и други, по-„тежки“ сексуални престъпления. Кибер и технологичното насилие рядко е изолирано само по себе си и обикновено е обвързано с други по-„традиционни“ форми на полово базирано или сексуално насилие, които обаче са по-щателно прикривани от насилниците.
Един от най-мащабните случаи на сексуално насилие, завършил с осъдителни присъди на десетки насилници и придал нов облик на движението за женски права, излиза наяве именно заради криминализиране на технологично насилие. Случаят Жизел Пелико става известен в цял свят, след като през 2024 година тя се отказва от правото на анонимност и застава с лицето си във френския съд, където подсъдим е съпругът ѝ и десетки негови съучастници. В продължение на десетилетия тя е неусетно дрогирана и изнасилвана от съпруга си и много познати и непознати за нея мъже. Самата тя научава за насилието след като полицията ѝ показва видеозаписи. Видеозаписите са открити в устройства на съпруга ѝ, които са разследвани след като той е заловен да прави снимки под полите на непознати жени на публично място (upskirting) – необвързано със случая на насилие. Случаят Пелико е емблематичен не само защото поражда идеята за прехвърляне на срама от жертвата към извършителя, но и защото демонстрира, че по-„малките“ актове на насилие могат да бъдат вход към прекратяване на системно широкомащабно поведение от един и същ насилник.
Назоваването на новите явления са първата крачка към тяхното овладяване. За да можем да противодействаме на дигиталните и технологични форми на насилие, трябва първо да ги назовем и разберем. За тази цел предлагаме една кратка основополагаща таксономия на кибер и технологичното насилие, която да послужи за по-добро разбиране от страна на практици, специалисти, изследователи и граждани. Списъкът не е изчерпателен.
Заплахи за насилие (вкл. изнасилване и смърт) по телефон или чрез други ИКТ: Използване на съобщения и съдържание за предаване на заплахи към жертвата, нейното семейство, деца или дори имущество. Те биха могли да са еднократен акт, или системна практика по тормоз и нахлуване в личното пространство на жертвата. Извършителите могат да записват непристойни съобщения, да създават записи в календара или аларми на устройствата на жертвите, за да ги излагат многократно на вредно съдържание.
Телефонен тормоз (Nuisance calls): Многократни обаждания, често денонощно и особено през нощта, целящи да разтревожат жертвата, да нарушат нормалния ѝ ритъм на живот чрез стряскащи звуци или обиден език.
Създаване на порнография без съгласие: Записване на интимно съдържание без знанието на жертвата. Това включва записи на сексуални актове, заснемане на нищо неподозиращи жени (т.нар. „creepshots“) или записване на самото насилие и изнасилване. Разпространението на това съдържание чрез социални медии или в тъмната мрежа (dark web) е често кулминацията на насилието, която в контекста на дигитално насилие в интимни отношение е предхождана от дълъг период на заплахи за публикуване и разпространение. Мотивите варират от отмъщение („порно за отмъщение“) до изнудване или лично удовлетворение.
Секстинг с цел злоупотреба (abusive sexting): споделяне чрез електронни средства и без съгласието на жертвата изображения с голота или сексуално съдържание. Форма на този тип дигитално насилие е и засегнатият в Директивата киберфлашинг (Cyberflashing), който представлява зпращане на нежелани сексуални снимки (често с голото тяло на изпращащия) и съобщения към жертвата.
Заснемане на нападение (filmed assault): известно още и като „happy slapping“, e акт на нападение (физическо или сексуално) с цел записване и споделяне онлайн на нападението над жертвата и/или последиците от извършеното насилие. Това е злоупотреба с образа на жертвата, която се основава на властовата динамика между насилника и жертвата. Сами по себе си тези материали разобличават престъплението, извършено от насилника, но често насилниците използват този материал, за да изнудват жетвата. Понеже срамът от преживяното насилие се носи от жертвата.
Воайорство и „creepshots“: Заснемане под полите („upskirting“), под блузите („downblousing“) на жените, заснемане на жени в публично достъпни пространства. Понякога насилниците се сдобиват с кадри чрез скрито оборудване в наети жилища, козметични студиа или лечебни заведения. Тази форма на насилие представлява дигиталното проявление на опита за контрол върху женското тяло, за притежание на женската интимност, за нарушаване на личното право на всяка жена да разполага с тялото, с голотата и с образа си.
Дийпфейк (Deepfakes): Реалистично изглеждащи, но фалшиви изображения, видеоклипове или аудиосъдържание на жертвата, генерирани от изкуствен интелект (ИИ). Съществуват също и така наречените шалоуфейкове (shallowfakes) – фалшиво съдържание, което е очевидно манипулирано и неистинно. Въпреки това то използва образа или гласа на жертвата, за да направи внушение, да наруши достойнството, да разпространи зловредно съдържание. Фалшивото съдържание с образа на жени най-често се използва за злепоставяне на жени политици или публични личности чрез поставянето им в компрометиращи ситуации. Подтип на тази категория КТН е синтетичната порнография – генерирани с ИИ сексуални изображения и видеа на реални жени в измислени сюжети и без тяхното съгласие. „Синтетичното изнасилване“, от своя страна, е крайна форма, използвана за тормоз и изнудване.
Нудификация (nudification): Използване на ИИ конкретно с цел да преработи реална снимка на жена така, че да я „съблече“ и да произведе огледално копие, в което обаче жената вече е гола или в оскъдно облекло.
Контрол върху устройствата: Конфискуване, повреждане или ограничаване на достъпа до телефона, смяна на пароли, премахване на SIM карти или спиране на интернет рутери, за да се изолира жертвата от близки и служби за помощ.
Проследяване и наблюдение: Инсталиране на софтуер за следене (stalkerware) или шпионски софтуер (spyware) в устройствата на жертвата или използване на устройства от „Интернета на нещата“ (IoT) в дома на жертвата като смарт звънци и скрити камери за следене на движенията на жертвата в дома ѝ – този тип контраол и наблюдение над жертвата може да се осъществява и чрез изглеждащи като “безобидни” устройства – хладилници, прахосмукачки-роботи, бебефони и отоплителни системи
Насилието над деца е заплашително улеснено с дигитални и технологични средства. Не само познатият до момента онлайн тормоз (online bullying) в социалните медии и чатове, но и сексуалното съдържание, фалшиво или истинно. Най-притеснителната форма е създаване на материали със сексуално насилие над деца (CSAEM) чрез използване на дигитални инструменти за записване на реални или симулирани сексуални дейности с деца, което е незаконно в почти всички юрисдикции. Анонимността, предлагана от интернет, се използва за масово споделяне на материали със сексуално насилие над деца.
Онлайн тормоз: Включва „body shaming“ (подигравки за външния вид) и „slut-shaming“ (критика на сексуалното поведение с цел унижение).
Кибертормоз чрез посредник: Заливане на профилите на жертвата с незаконно съдържание (напр. терористична пропаганда или насилие), за да бъде тя сплашена или травмирана. Понякога съдържанието е на изображения, които могат да бъдат разчетени като заплаха за убийство – гроб, некролог, ковчег и др.
Кибермобинг: Групово нападане на личност чрез разпространение на слухове и конспиративни теории. В тази форма на насилие, насилникът набира „армия“ от съмишленици, които да бомбардират дигиталното лично пространство на жертвата. Тази армия може да бъде от реални хора зад своите профили в социалните мрежи, или армия от тролове и ботове, или фалшиви профили, управлявани от насилника.
Тролинг и флейминг: Групов и постоянен тормоз в онлайн пространство (форуми, чатове, социални медии, онлайн игри) срещу конкретна жертва, към която се отправят постоянни обиди, подигравки, заплахи от много хора. Когато хората го правят анонимно, насилието се нарича флейминг (flaming), a когато застават с имената си или по начин, който позволява на жертвата ясно да идентифицира кой стои зад аватара, тогава практиката се нарича тролинг (trolling).
Онлайн реч на омразата, основана на пола: Съдържание, което оправдава враждебността към жените. В тази форма на насилие не е нападната директно личността на жертвата, а белезите и характеристиките на група, към която жертвата принадлежи. Това би могла да е група по полов, етнически, национален или сексуален признак.
Подстрекателство към престъпления от омраза: Организиране на престъпни деяния срещу жени, които „прекрачват“ традиционните социални роли. В тази форма на насилие може подстрекателството да се осъществява онлайн – най-често проявление в случаите на насилие над интимен партньор. Възможно е и „основанието“ за поставянето на мишена върху жертвата да е публичното или онлайн поведението ѝ, изявления, изразени политически или граждански позиции – най-често проявление на насилие от непознати върху жени, публични личности.
Кражба на самоличност и „catfishing“: Създаване на фалшиви профили за измамване на жени или въвличането им в трафик на хора. Понякога насилниците се преструват на друга реална или въображаема личност (catfishing), за да заблудят жертвата и да изградят отношения на доверие, които помагат за злоупотреба и получаване на физически достъп до жертвата. В други случаи насилниците се преструват на жертвата като обсебват паролите ѝ за достъп до различни платформи, включително такива за онлайн банкиране и достъп до финансови институции. При тези случаи целта е кражба и нерегламентиран достъп до собствеността и имиджа на жертвата с цел злоупотреба.
Контрол върху онлайн присъствието: Контрол и следене на историята на търсене, управление на пароли и банкови сметки от насилника, което поставя жертвата в икономическа и емоционална зависимост.
Киберследене (Cyberstalking): Събиране на информация за местоположение, навици и работно място чрез дигитални следи, което улеснява физическото нападение.
Доксинг (Doxxing): Злонамерено публикуване на лична информация на жертвата (адрес, телефон) без съгласие, което често води до физическа опасност. Не са редки случаите, в които този тип контрол е подкрепен от директен призив към нанасяне на физическа вреда и/или досег с жертвата.
Онлайн сексуално изнудване (Sextortion): Използване на интимни кадри (фалшиви или истинни) за принуда на жертвата към сексуални услуги или рекет. Тази форма на изнудване често се използва от насилници в контекста на интимна връзка, в която жертвата се страхува да напусне насилствената ситуация и/или да потърси помощ, защото е заплашвана с публично споделяне на сексуални или унизителни кадри.
Кибер и технологичното насилие се развива във виртуалния свят – пространство, което живее собствен живот извън физическото време-пространство, което обитаваме и с което сме свикнали. Възприемането на този виртуален свят като по-далечен и почти „нереален“, като свят, от който можем лесно да се откъснем и който трудно ще ни навреди, създава сериозен риск от неглижиране и дори нормализиране на КТН. Кибер и технологичното насилие може да ни нарани по абсолютно същия, и дори по-силен, начин като физическото или сексуалното насилие в реалността.
Представяме списък от поведения в кибер пространството, които биха могли да се определят като проблемни, причиняващи вреда и представляващи тормоз и насилие. Подчертаваме, че списъкът не е изчерпателен и че не всички действия в него са незаконни, макар и да се възприемат като зловредни, опасни и неморални. Всяко едно от тези действия обаче е червен флаг – индикация, че връзката е токсична или насилствена и трябва да потърсите помощ или да предложите съдействие.
Фигура 2. Чеклист на КТИДН; Източник: CI
Хората, подложени на кибер или технологично насилие, могат да предприемат някои действия, за да се защитят или преустановят тормоза – да блокират и докладват извършителите в социалните мрежи, да блокират телефонния им номер, да сменят паролите си, да променят настройките за поверителност, да ограничат кой и какво вижда на профила им, да се обърнат към компетентните институции. За съжаление, жертвите на интимно насилие често не могат да прибегнат до тези мерки, защото в повечето случаи живеят с насилника или поддържат контакт с него – например заради общо дете, общ бизнес и т.н. Те могат да бъдат принудени да възстановят достъп до устройствата или профилите си или пък да понесат физическо насилие с цел „наказание“.
Въпреки това, има три основни стъпки, които потърпевшите биха могли да предприемат, за да получат съвет, помощ и закрила.
Фигура 2. Основни стъпки, ако сме жертва на КТН; Източник: CI
Кибер и технологичното насилие e част от спектъра на домашното насилие. Изследването на Института за контраинтуитивни идеи показа еднозначно, че то присъства в 83% от случаите на домашно насилие. Кибер и технологичното насилие трябва да бъде адресирано, защото носи трайни негативни последици за жертвите. При прекъсването на физическия контакт дигиталните и технологични канали за достъп на насилника до жертвата стават основен способ за продължаващ тормоз и контрол. Прекъсването на дигиталната връзка е ключов процес от цялостното освобождаване на жертвата и процесът на насилието може да се счита за приключен, само когато и той бъде елиминиран. Закрилата на жертвата от дигиталния и технологичен процес е неотменна част от нейното възстановяване и условие за пълноценното ѝ реинтегриране в обществото.
Изследването в проекта „Невидими данни“ показа, че най-добрият подход за интервенция, закрила и рехабилитация е да се разчита на вече изградените умения и ресурси на социалните работници и практиците от първа линия на борба с домашното насилие. Цялостният подход към жертвата е процес, в чийто контекст трябва да бъдат разположени нови знания и инструменти за адресиране на кибер и технологичните аспекти на насилието.
Възможно е практиците да се сблъскват с някои трудности при работата с жертви на домашно насилие с кибер или технологични измерения. Една пречка може да бъде недостатъчното познаване на дигиталното измерение на насилието, например кибер следене или контрол на банкови сметки и карти. Причината за непознаването не бива да се търси в нежелание от страна на практиците, а по-скоро в твърде бързото развитие на някои технологии. Възможно е и жертвите да изпитват колебание да споделят, поради срам и страх, че партньорът им разполага с интимни снимки или видеа, заснети с тяхно съгласие.
Въз основа на налична литература и най-вече на разговорите с експертите, които взеха участие в пилотирането на индикаторите по проекта „Невидими данни“, бихме могли да изведем следните насоки за работа с жертви на домашно насилие с кибер измерение:
Отвъд непосредствената работа с жертвите, призоваваме практиците да инициират и да продължават да участват активно в проекти, кампании и инициативи, които подпомагат събирането на данни за кибер и технологичните проявления на насилието, както и увеличаването на информираността и капацитета на НПО сектора и компетентните институции да се борят и справят с този тип насилие.
Важно е да говорим за кибер и технологичното насилие над жени, защото то се случва. Това може да образова практици, правозащитници и граждани – да го разпознават, да го идентифицират, да го откриват в своя живот или в животите на околните. Говоренето за него на всекидневно ниво снема булото на страха от непознатото и необятното и то вече става победимо. Говоренето за него на експертно ниво позволява разбирането на характеристиките и тенденциите на насилието по начин, който може да бъде основа за противодействие. Говоренето за него на публично ниво може да доведе до положителни законодателни и културни промени, които са единственият инструмент за ликвидирането му.
Въпреки това, има правилен и грешен начин да говорим за КТН. Правилният начин е с уважение към жертвите, с факти, с данни, с убедителни аргументи и с реални истории. За да подпомогнем на НПО практиците и правозащитници да комуникират своето знание и експертиза по обществено полезен начин, сме разработили кратък пътеводител за комуникация, основана на данни, в социалните медии.
Когато се говори публично за насилие, единствената цел трябва да бъде постигане на социална и политическа осъзнатост към обществените и контекстуалните особености, които позволяват насилието да се случва и (в случаите, в които е валидно) да остава безнаказано. Основният приоритет е жертвите да бъдат защитени и да не са подложени на вторична виктимизация (тоест, да не бъдат принудени отново да преживяват травматични събития и/или да бъдат подложени на допълнително страдание и болка). За целта, НПО, дори и когато не са професионални комуникатори, трябва да разпространяват своето знание и експертиза, като задължително междувременно се грижат за хората, преживели насилие. Ето основните правила (основани на етичния кодекс на професионалните журналисти), които трябва да се следват, за да се осигури постигането на целта с грижа за жертвите:
Минимизирайте вредите
Ако разказвате истории от вашия опит, с които илюстрирате реалността на КТН в България, винаги го правете, само ако сте убедени, че ползите надделяват над вредите. Трябва да сте сигурни, че историята е достатъчно убедителна и въздействаща, за да успее да достигне до широката публика и да има способността да промени нагласите им към проблема. В същото време, трябва да сте убедени, че травмата и страданието на жертвата, при споделяне на историята, ще бъде сведена до минимум – особено психологическата и емоционалната травма, която често самите жертви не очакват.
Защитавайте личното пространство и автономността на жертвите
Никога не разкривайте имена или лична информация за жертвите, чиито истории разказвате. Избягвайте да споделяте детайли, които могат да помогнат на недоброжелатели да идентифицират участниците в историите. Никога не споменавайте имена на насилници, преди те да бъдат доказано виновни в съда.
Защитавайте достойнството на жертвите
Фокусирайте се върху моралните заключения от историите, които разказвате и върху евентуалното им въздействие върху релевантните политики. Не споделяйте подробности, с цел да привлечете внимание с шоков фактор. Сведете разказите за физическо и сексуално насилие и подробностите около него до минимум, ако изобщо смятате, че са ключови за разказването на историите.
Фокусирайте се върху процеса, контекста и решенията
Говорете с равен тон. Не наблягайте на емоции, било то положителни или отрицателни. Излагайте факти, които можете да защитите с опита си или с данни. Описвайте социален контекст (закони, политики, регулации), а не обстоятелства (травми, подробности, детайли около физическо насилие). Отправяйте критики към закони, политики и културни норми. Предлагайте решения и отправяйте конкретни препоръки за действия. Не само идентифицирайте проблема, но и предложете решение за него.
Всяко струпване на факти представлява данни. Свикнали сме да обвързваме идеята за данни с числа, проценти и графики. Информацията от директен достъп с конкретни събития също представлява данни. Разказите на жертви на КТН, когато те са систематизирани и коректно описани, също представляват данни. Данните, фактите и научното знание са ценни инструменти, върху които може да се изгради промяна в гражданските нагласи, с които обикновено се обосновават конкретни политически решения и с които може да се противодейства на дезинформацията, фалшивите новини и идеологизираното говорене.
До какви данни имат достъп НПО, които работят на първа линия на борбата с насилието над жени?
Количествени данни – НПО разполагат с достатъчно информация от всекидневната си работа, за да могат да произвеждат значими масиви от количествени данни. Например, оценката на риска, която трябва да се изготвя при всеки регистриран случай на домашно насилие, съдържа структурирана информация за особеностите на развилата се история. Тази информация може да бъде превърната в данни, ако бъде структурирана и „натрупванията“ в регистрираните карти преминат в категории. Тогава, експертите могат да изработят цялостна картина на насилието, която да онагледят с числа и проценти, различни от наратива и описанието на всеки отделен случай. Съществуват и отворени бази от данни, чиито резултати могат да бъдат използвани, за да илюстрират аргументите и твърденията на експертите.
Качествени данни – НПО разполагат с по-голям набор от качествени данни, отколкото те самите осъзнават. Всяка история, споделена от пострадалите, е информационна единица. Сама по себе си тя съдържа данни. Тя придобива повече валидност, когато е част от по-голям масив от истории – по възможност структурирани и категоризирани. Историите и разказите могат да бъдат използвани за илюстрация и онагледяване на тенденции и реалности, с които практиците се сблъскват всеки ден.
Експертиза и фактология – експертните оценки на НПО също могат да бъдат основа за ефективна комуникация, основана на данни и наука. В тази категория попадат експертни становища и оценки за определени политики или събития. Те могат да бъдат съчетавани и онагледявани с данни. Тук попада и комуникацията, която обяснява на ясен и общодостъпен език термини от полето на експертиза (в случая, например, терминологията около различните форми на КТН) или която разяснява бюрократични пътеки и/или административни процедури така, че да могат да бъдат достъпни за всички граждани.
Данните са разликата между личното мнение и обективната истина и за това е важно те да бъдат силно и често комуникирани в каналите, които често размиват границата между двете – социалните медии.
Ключово послание: или т.нар. „Master message“ е стратегически подход, при който първо формулирате в рамките на 1/3 до 1/2 страница ясно, стегнато и добре обмислено основното послание – с точните думи, тон и акценти, които искате да използвате. Този базов текст съдържа ключовата информация, основните аргументи и ценностното Ви позициониране и служи като фундамент за всички останали комуникационни формати – имейл, пост, стори, нюзлетър, изказване, презентация, рекламен материал и др. Така гарантирате последователност, разпознаваемост и стратегическа яснота във всяка външна и вътрешна комуникация.
Структура на пост в социалните медии: Обикновено всеки пост в социалните медии съдържа два основни компонента – описание и визуален компонент. Описанието е най-подходящата форма, в която да споделите основното си послание. Визуалният компонент е най-подходящата форма, в която да използвате данните за онагледяване или подкрепа към основното ви послание.
Описанието обикновено е в текстови формат. Спрямо стила и вътрешната стратегия на всяка организация, в него могат да бъдат добавяни и други компоненти (например емотикони). Текстът в описанието в постове, които целят да комуникират послания, обосновани с данни и експертиза, трябва да следва пет основни правила, които гарантират за яснота, достоверност и достъпност.
Правило 1. Започнете с основното си послание. Структурирайте основния си аргумент в едно ясно и по възможност просто изречение (8-10 думи). Ако аргументацията ви изисква повече пояснения и по-дълъг текст – запазете ги за последващите изречения.
Правило 2. Бъдете кратки и ясни. Опитайте се цялото описание да не надвишава 150 думи. Форматът на социалните медии не предполага дълго внимание на четящите и рискувате посланието ви да остане недочетено и съответно недоизказано.
Правило 3. Не използвайте термини, които широката общественост не разбира, освен ако не разполагате с достатъчно пространство да ги обясните. Добра практика е обяснението на термините да се случва в специални, предназначени за това, постове.
Правило 4. Не подценявайте аудиторията. Не обяснявайте излишно очевидни неща и не се съмнявайте в способността на четящите да ви разберат, ако изложите ясно аргументите си.
Правило 5. Поместете допълнителни ресурси с обяснение и връзки (линкове), ако призовавате към действие. Бъдете ясно за това към кого се обръщате и ако търсите гражданска активност (подписване на петиции, запознаване с правила, покана за възползване от допълнителни ресурси) дайте директен и лесен достъп, който да помогне при очакваните следващи действия.
Използването на данни или научно познание в комуникацията в социалните медии не трябва да бъде самоцелно. То трябва да цели онагледяване и разясняване на конкретно послание, което организацията се опитва да отправи към широката общественост и/или към хората, изготвящи политики. Данните трябва да разказват истории, за да подкрепят послания. Те трябва да са ясно и коректно изложени. Ето как:
Истории с количествени данни
Количествените данни обикновено са най-разпознаваемите от широката общественост като достоверни и необорими. При боравенето с количествени данни приоритизирайте споделянето на проценти.
Правило 1. Избирайте данни, които категорично онагледяват твърдението или посланието ви.
Ако искате да покажете, че някое явление е значимо и заслужава обществено внимание, използвайте процента на честота на проявление (тоест, в колко процента от случаите се среща то). Ако използвате данни, които се отнасят към посланието ви индиректно, важно е да обясните връзката между данните и твърденията, които отправяте в поста.
Правило 2. Използвайте визуализации.
Количествените данни позволяват лесно онагледяване в графики и чартове. Те са ясно разбираеми от широката общественост и посланието достига бързо, ясно и ефективно. Етикетите на данните трябва ясно да показват коя стойност за каква категория се отнася. Стойностите винаги трябва да са ясно изписани.
Правило 3. Винаги цитирайте източника на данните
Достоверността на данните обикновено се носи от източника, който може да защити методологията на събирането и анализирането им. Винаги трябва ясно и от пръв поглед публиката да може да разбере от къде/от кого идват данните. Описвайте източника директно и еднозначно. Подходящ е форматът „Източник: [име на източника]“
Правило 4. Винаги бъдете откровени с ограниченията на данните.
Всички данни имат определени ограничения, които могат да бъдат използвани като уязвимости, особено когато не сме прозрачни и откровени по отношение на тях с публиката си. Важни уточнения, които винаги могат да бъдат споменати, включват:
Времевия обхват на данните – кога са събрани и за кой исторически период се отнасят.
Съвкупността, която обхващат – сред кои хора конкретно са събирани данните.
Например: Пост със следната визуализация и следното описание:
Истории с качествени данни
Качествените данни са удобни за разказване на истории. Директните цитати от потърпевши, експерти или практици служат добре за целите на илюстрацията и онагледяването. Обикновено имат силно въздействие и често са изказани на разбираем език. Ето основните правила, които да следвате, при комуникацията с качествени данни:
Правило 1. Винаги ясно посочвайте, когато публикувате цитат. Най-лесният начин за това е да поставите цитата в кавички и/или курсив.
Правило 2. Винаги цитирайте коректно. Най-добрият вариант е да цитирате думите директно. Понякога това не е възможно, поради неяснота или когато има нужда цитатът да се съкрати. В тези случаи ясно показвайте, когато има вмешателство в оригиналния изказ. Удобен начин да го направите е като използвате квадратни скоби ([]) и в тях поставите многоточие (когато съкращавате) или думата/думите, с които заменяте оригиналния цитат.
Правило 3. Винаги цитирайте източника. Той може да бъде анонимен и посочен едновременно. Без да изписвате имената, когато цитирате пострадали, можете да посочите говорител през позиция, функция, или ключова характеристика. Например „разказ на оцелял от насилие“, „оценка на експерт“, „разказ на активист“ и др.
Например: Пост със следната визуализация и следното описание:
|
Терминология и познание
Форматът на социалните медии позволява научна комуникация, която да повиши запознатостта на обществото с КТН над жени с кратки, точни и ясни публикации, които да въведат в публичното пространство лексиката около проблема. Добра практика е да се съсредоточите върху един термин и да използвате визуализацията или описанието, за да го представите ясно и достъпно за публиката. Така образовате гражданите и правите процесите по-разбираеми.
Например: Пост със следната визуализация и следното описание:
|
Всички НПО, които имат онлайн присъствие са наясно с рисковете на публичната комуникация, особено в социалните медии. Нелинейната комуникация предполага, че публиката може да избере да влезе в диалог с организацията и това е желан ефект, когато комуникацията е доброжелателна и нежелан в останалите ситуации.
Важно е да имате предвид, че носите отговорност за цялото съдържание на уебсайта на организацията ви, за който отговаряте. Това включва и коментарите, ако има опция за оставяне на такива. Парадоксално, ако коментари на външни потребители включват реч на омразата и/или друг тип забранено със закон съдържание, отговорността да ги свалите е ваша.
Когато получите коментари под своите постове, с които не сте съгласни, пред вас стоят две опции. Първата е по линия на стратегията „Не храни троловете“ („Don’t feed the troll”) и предполага да игнорирате или изтриете коментара. Имате опцията в повечето социални медии да блокирате потребители, чиито коментари не искате да виждате на профила на организацията ви.
Втората възможна стратегия е да отговорите на недоброжелателите. Ако изберете тази опция, трябва да приемете риска, че негативите от тази интеракция най-вероятно ще „полепнат“ по вашия имидж. При всички случаи, ако решите да влезете в спор и/или диалог с недоброжелатели, опитайте се да спазите следните три правила:
Правило 1. Не обиждайте, не осмивайте, не набеждавайте. Разногласията трябва да останат на идейно ниво и никога не трябва да опирате до лични аргументи, дори и когато недоброжелателят е публична личност. Силата на аргументите ви трябва да произлиза от посланието ви, а не от недостатъците на опонента.
Правило 2. Придържайте се към фактите, данните и познанието. Запазете самообладание и не се поддавайте на емоции. Истината е на ваша страна, когато комуникирате с данни и факти. Вашето знание, основано на данни и факти, не е равнопоставено на нечие мнение, неосновано на стабилна аргументация.
Правило 3. По-умният прекратява комуникацията, без да отстъпва. Изложете аргументите си и напуснете диалога, ако той не прераства в градивна критика. Не се чувствайте длъжни да кажете последната дума, особено когато още първата е била истинна, навременна и основана на факти.
Насоките и информацията, споделени в този наръчник имат насочващ и пожелателен характер. Те не са изчерпателни и общовалидни. Но те няма и как да бъдат – няма правила, които са монолитно истинни и приложими винаги и навсякъде. Ако можем да си позволим препоръка или предписание, от което всички хора, които се опитват да се противопоставят на КТН, да могат да се възползват винаги и навсякъде, то тя би била една:
Нека ви води желанието да няма повече потърпевши жени, деца и мъже, и убеждението, че пътят към разрешаването на обществените проблеми е ясният, достоверен и откровен разговор за възможните и постижими навременни решения. От всички и за всички.
Планове за действие за специалисти, работещи с жертви на кибер- и технологично насилие
Тези Планове са създадени, за да подпомогнат специалистите да обмислят всички възможни аспекти на онлайн и технологичната безопасност при работа с най-често срещаните случаи на кибер- и технологично насилие. Те предлагат насоки, приложими в глобален контекст, както и допълнителни съображения за докладване в българските условия. Включват практически стъпки относно:
Не приемайте, че „просто блокирайте и сменете паролата“ е достатъчно. В случаи на контрол чрез принуда, злоупотребата често обхваща:
Най-ефективната намеса обикновено е последователен план:
безопасност, доказателства, поверителност, защита на основните акаунти, проверка за наблюдение и докладване – всичко насочено към дългосрочно възстановяване.
Използвайте при:
Посъветвайте жертвата да съхрани:
Допълнително:
Посъветвайте жертвата да избере категории като:
Практически насоки:
Започнете с акаунтите / профилите, които могат да се използват за възстановяване на всичко останало:
За всяко от тях:
Допълнително: Ако имате подозрения за шпионски софтуер или следене на устройството
Обърнете внимание на:
Какво да направите:
Ако случаят засяга дете, незабавно се обърнете към службите за защита на децата и за безопасност в интернет.
Използвайте при:
Попитайте:
Ако да, приоритет е планът за безопасност.
Посъветвайте жертвата да запази:
Насърчете създаването на дневник на инцидентите в документ:
Посъветвайте жертвата да:
Проверявайте систематично следните устройства и канали:
Телефон
Имейл
Социални медии
Умни устройства
Започнете с акаунтите / профилите, които могат да се използват за възстановяване на всичко останало:
За всяко от тях:
Допълнително: Ако имате подозрения за шпионски софтуер или следене на устройството
Обърнете внимание на:
Какво да направите:
Ако случаят засяга дете, незабавно се обърнете към службите за защита на децата и за безопасност в интернет.
Използвайте при:
Посъветвайте жертвата да:
Посъветвайте жертвите да:
В случаите, когато лични данни са публикувани или обработени незаконосъобразно, препоръчайте да се подаде жалба до Комисията за защита на личните данни (КЗЛД).
Примери за случаи, при които може да бъде подадена жалба:
Посъветвайте жертвата да:
Ако случаят засяга дете, незабавно се обърнете към службите за защита на децата и за безопасност в интернет.
Използвайте при:
Посъветвайте жертвата да:
Допълнително: Ако насилникът е партньор/бивш партньор
Проверете също:
Посъветвайте жертвата да защити профилите си в следния ред:
За всеки от тях:
Насочвайте случаите, свързани с домашно насилие, към наличните национални горещи линии и местните служби за кризисна подкрепа.
Aggression and Violent Behavior. (2017). Elsevier. https://www.sciencedirect.com/science/article/abs/pii/S135917891730157X
Andriessen, P. E. (2021). A scoping research on gender-based violence in Dutch printed media. Share-Net Netherlands, Community of Practice on Gender-Based Violence. https://share-net.nl/wp-content/uploads/2024/11/SN_Scoping_Research_Dutch_Media.pdf
Datawrapper. (n.d.). A friendly guide to choosing a chart type. Datawrapper Blog. https://www.datawrapper.de/blog/chart-types-guide
Directive (EU) 2024/1385 of the European Parliament and of the Council of 14 May 2024 on combating violence against women and domestic violence. (2024). Official Journal of the European Union, L, 2024/1385. https://eur-lex.europa.eu/eli/dir/2024/1385/oj/bul
European Equality Law Network. (2025). Country report – Gender equality – Bulgaria – 2025. European Commission. https://www.equalitylaw.eu/downloads/6390-bulgaria-country-report-gender-equality-2025
European Institute for Gender Equality. (2022). Combating cyber violence against women and girls. Publications Office of the European Union. https://eige.europa.eu/sites/default/files/documents/combating_cyber_violence_against_women_and_girls.pdf
European Women’s Lobby. (2017). #HerNetHerRights – Report on cyber violence against women: Policy overview and recommendations. European Women’s Lobby. https://dev.womenlobby.org/IMG/pdf/ewl_fullreport-2.pdf
Group of Experts on Action against Violence against Women and Domestic Violence (GREVIO). (2021). General Recommendation No. 1 on the digital dimension of violence against women. Council of Europe. https://rm.coe.int/grevio-rec-no-on-digital-violence-against-women/1680a49147
Plan International. (2020). Free to be online? Girls’ and young women’s experiences of online harassment. Plan International. https://plan-international.org/publications/free-to-be-online/
Society of Professional Journalists. (n.d.). Code of ethics of the Society of Professional Journalists. The Journalist’s Resource. https://journalistsresource.org/home/code-of-ethics/
Strategic analysis of intimate partner violence (IPV) and cycle of violence in the autobiographical text When I Hit You. (2022). Heliyon. PubMed Central. https://pmc.ncbi.nlm.nih.gov/articles/PMC9233205/
The New York Times. (2026, January 22). Grok, X, and Elon Musk: AI deepfakes. The New York Times. https://www.nytimes.com/2026/01/22/technology/grok-x-ai-elon-musk-deepfakes.html
UC Irvine Libraries. (n.d.). Library record [alma991028498969704701]. UC Library Search. https://uci.primo.exlibrisgroup.com/discovery/fulldisplay/alma991028498969704701/01CDL_IRV_INST:UCI
United Nations Regional Information Centre for Western Europe (UNRIC). (n.d.). Cyberviolence against women and girls: The growing threat of the digital age. https://unric.org/en/cyberviolence-against-women-and-girls-the-growing-threat-of-the-digital-age/
With the financial support of the Bulgarian Fund for Women and the European Union. The views and opinions expressed, however, are solely those of the author(s) only and do not necessarily reflect the views of the Bulgarian Fund for Women, the European Union or the European Commission Directorate-General for Justice and Consumers. Neither the Bulgarian Fund for Women, the European Union, the European Commission, nor any of their respective structures or entities can be held responsible for these actions or outcomes.
Implementation period: January 2025 – March 2026
Funding organisation: Bulgarian Fund for Women (under the “FORCE” programme)
Funding source: European Union (project FORCE no. 101139756)
Funding amount: BGN 99 452 / EUR 50 849 (funding contract no. 24-PROP-000734)
Implementing organisation: The Counterintuitive Institute